Нискоенергийна къща - 5 годишен тест.

Изминаха 5 години от въвеждането в експлоатация на една от първите ми нискоенергийни къщи. Имах възможността да я наблюдавам от първо лице, и да проверя концепцията на практика. Междувременно успях да науча различни недостатъци, които избягвах в следващите си проекти и развенчах доста "митове и легенди".

НАКРАТКО ЗА ПРОЕКТА

Сградата представлява еднофамилна къща на два етажа с разгъната застроена площ 230 m2. Сградата е проектирана 2012 година, строителството започна на 06.2013, а на 03.2014 сградата беше въведена в експлоатация.  Разположена е в маломерен имот с площ 232 m2, с бюджет в ниския среден клас. Тези ограничения, съчетани с "пазарната екзотичност" на материали и технологии за нискоенергийно строителство през 2013 година в България, ме накараха да се насоча към стандартни решения приложени по нов начин. Къщата е с компактен обем и южно изложение. Термомостовете са сведени до необходимия минимум. Конструкцията е монолитна - стоманобетон с тухли и дървен покрив. Покривната изолация е от 30 см минерална вата, фасадната от 20 см стиропор, а към пода от 10 XPS. Вентилацията е централна с високоефективен рекуператор. Отоплението и охлаждането е чрез климатик с 2 вътрешни тела (по 1 на етаж) и 1 външно.

СТРОИТЕЛСТВО И НЕГОВАТА ЦЕНА

Сградата беше построена за 8-9 месеца с наличните строители и доставки на материали в малък град през 2013 което показва, че не са необходими "извънземни технологии", а е достатъчно "доброто старо желание и качество".
Тук вероятно вече всеки си задава дежурния въпрос - "Ами цената?". Ако напиша една цифра от 150 000 или 200 000 лева тя не би означавала нищо - с ДДС ли, без ДДС ли, с обзавеждане или на шпакловка/замазка, с вертикална планировка и ограда или без, с отопление и осветлние или без.....

На практика в този случай нискоенергийната сграда струваше по-евтино от първия и ден на въвеждане в експлоатация! Това се случи поради факта, че къщата се отоплява и охлажда само с един климатик. Това спести едно котелно помещение(с минимум 10-15 m2 строителна площ, врата, коридор към него, плочки, сифон, осветление...), котел на пелети (какъвто е случея в малките населени места) и отоплителна инсталация (радиатори или подово). Оттук спестените 20 000 - 30 000 лева покриха всички допълнителни разходи за изолация.

РАЗХОД НА ЕНЕРГИЯ

При проектирането сградата беше изчислена със софтуер за пасивни сгради (PHPP) със специфичен разход на енергия за отопление 41 kWh/m2a (в последващите ми проекти тази стоиност варираше между 25-40 kWh/m2a, а стандарта за "пасивни сгради" изисква не повече от 15 kWh/m2a).
За да наблюдавам какво се случва на практика към климатика прикачих контролен електромер и сградата напълно оправда проектните очаквания.
За 5 години елкетроемрът отчете точно13 130,2 kWh:

Това означава средно по 2626 kWh на година за отопление и охлаждане. При усреднена цена (дневна/нощна) от 17 ст с ДДС за kWh това означава малко под 450 лева годишно!

При средните цифри нямаше изненади, но конкретните разлики и "капризи" на нашия климат се оказаха доста по-шарени:

 Например изминалата зима (2018-2019) се оказа най-меката с разход от 2162 kWh, a зимата на 2016-2017 с продължителните си периоди на ниска температура и висока облачност (климатична аномалия) изразходи 3232 kWh. Разлика от 50%!

Най-студеният месец обикновенно е Януари, но тук можем да видим тройна разлика - от 346 kWh (2019) до 940 kWh (2017). Започването и свършването на зимата всяка година варира поне с месец.

Интересно е да се отбележи, и че студените зими граничат с топли лета. Лятната енергия за охлаждане също варира над два пъти (от 152 kWh на 418 kWh), но това е просто, защото нискоенергийната сграда почти не се нуждае от охлаждане.

Митове и легенди:

• Силно изолираните сгради прегряват на нашия климат: Тъкмо напротив. Както се вижда от данните за изразходена енергия, такъв тип сграда прегрява минимално. Добрата изолаця, пасивното засенчване и постоянната винтилация задържат добър климат и лятото.
• Нискоенергйните сгради нямат нужда от охлаждане: За съжаление и това не е вярно поради нашия непостоянен климат ( освен ако не живеете високо в планината). Къщата е доста устойчива на летните жеги, но хората и тяхната дейност излъчват топлина. Една такава сграда без охлаждане обикновенно би станала некомфортна за обитаване Август месец.

ВЕНТИЛАЦИЯ С РЕКУПЕРАТОР

На тази тема има едно голямо неразбиране. Принудителната вентилация няма за цел да пести енергия, а да доставя комфорт чрез постоянно пресен въздух. Дори рекуператор с 99% КПД изразходва 1% топлина и малко ток за вентилаторите. Ако правите обаче нискоенергийна сграда с вентилация задължително трябва да използвате високоефективен рекуператор с КПД около 90%.

Митове и легенди:

• Когато къщата ти е с рекуператор не можеш да отваряш прозорците: Отварянето на прозорците не пречи на работата на рекуператора, а дори го допълва. Разликата обаче когато имате рекуператор е, че ще имате проветрени стаи дори когато (студени зимни дни или горещите летни) и където (бани, рядко използвани стаи..) не сте отворили.
• Рекуператорът прави въздухът в къщата с ухание на "планинска свежест" : За съжаление това твърдение също е невярно. Рекуператорът ще вкара в къщата ви въздух какъвто има отвън. Разбира се филтъра на рекуператора ще задържи прахта и мърсотията, но няма как да донесе "ухание на утринна роса".

ДА ОБИТАВАШ НИСКОЕНЕРГИЙНА СГРАДА

Една от основните специфики на нискоенергийните къщи е, че поради добрата изолация температурата във вътрешността е относително еднаква и постоянна. От тук следват две основни неща:

• Комфортът на обитаване през студените и топлите дни е подобрен поради това, че повърхностите в помещението са с относително еднаква температура - няма студени прозорци, няма студен под и топъл въздух отиващ нагоре....Няма ги и съпътстващите течения на въздуха във и между стаите.
• Поради относително еднаквите температури на конструкцията и вътрешните инсталации и материали, амортизацията им се намалява в пъти спрямо стандартна сграда. Предпоставките за мухъл и конденз също изчезват.

Намалената консумация на енергия освен до спестявания, също води и до по-добър комфорт. Една нискоенергийна сграда изисква отоплителна мощност под 6-10 W/m3, една стандартна нова сграда изисква около 20-30 W/m3, а старото строителство спокойно подминава 50W/m3. В случай, че се отоплявате с климатик това означава, че за затоплянето на стаята ви ще е необходимо климатика да "превърти" от 3 до 12 пъти по-малко въздух. От там в пъти по-малко шум и течение. Ако пък сте с подово отопление например - това означава по-ниска температура в пода (25 вместо 30 гардуса) и по-малък дискомфорт при стъпване.

Митове и легенди:

• Заради изолацията си нискоенергийните къщи страдат от конденз и мухъл: За 5 годишния период не е наблюдаван конденз дори в сервизните помещения, които не се вентилират и отопляват. Съответно за мухъл не може да става и дума.
• В нискоенергийните къщи не може да има кухненски аспиратор: Кухненския аспиратор по никакъв начин не пречи на рекуператора или изолацията. Напротив той е чудесно допълнен от вентилацията на сградата и поради това се използва по рядко, но не пречи и няма как без него.
• Нискоенергийната къща не оправдава инвестицията си: Както по-рано писах в дадения случай инвестициите в допълнителни изолация бяха компенсирани от първия ден на експлоатация. На практика собственото жилище не е инвестиция - то винаги е само разход, а правейки го нискоенергийно само можем да намалим този разход. За сега практиката показва, че най-евтината енергия е спестената!