Еднофамилна КЪЩА - в търсене на "ЕФИКАСНОСТ"?

Въпреки че в практиката си имам над 70 проекта за еднофамилни къщи, почти всеки от тях има някакви специфични ограничения и изисквания - терен, изложение, околни сгради, нужда от помещения.... На пръсти се броят тези, които са с минимални ограничения и могат да се нарекат "учебникарски", "примерни" или "case study"
Наскоро обаче имах възможност да работя по проект със следното задание: младо семейство с имот в близост до голям град, средно голям правоъгълен терен без наклон, ниски и далечни съседни сгради и почти южно изложение с добри гледки навсякъде. Нямайки много ограничения реших да се впусна в изследване на "архитектурната ефикасност":

1. Какво е "архитектурна ефикасност" 

Според Wikipedia "Ефикасността показва отношението на постигнатия резултат спрямо вложените разходи". Терминът в английския език съответства на "Efficiency". В този ред на мисли можем да кажем   "архитектурна ефикасност" означава отношението на качествата на готовата сграда спрямо вложените в нея средства (труд и материали). Казано по просто "Както винаги трябваше да се опитам да постигна максимален резултат с ограничени средства".

2. Дилемите при "дом за младо семейство"

Независимо от това колко са били различни клиентите и терена по които проектирам, в практиката си съм забелязал няколко дилеми, които присъстват почти винаги:

  • Брой на спалните: Чисто теоретично едно младо семейство има нужда от следните сплани - родителска спалня (почти задължително с дрешник), 2-3 детски спални, стая за гости и/или кабинет и стая за възрастни родители (по възможност на първия етаж). Тези стаи освен светлата си квадратура (12-20 m2) имат нужда от стени, коридор, саниратни възли...Процеса е лавинообразен и квадратурата на сградата бързо застига и дори подминава 300 m2. Това значи по-висока цена за строителство, повече експлоатационни разходи (топлина, ток, данъци..) и повече чистене. Също така дори една просторна дневна (50-80 m2), в която човек прекарва основно времето си започва да е с площ не повече от 20-24% на цялат къща. За "капак на всичко" по време на жизнения цикъл на къщата тези помещения не се обитават постоянно -трите ви деца не са самостоятелни тийнейджъри, докато старите ви родители живеят при вас, наред с ежедневни гости, докато вие си работите в кабинета :)
  • Брой на етажите: От една страна двуетажната сграда е по-икономична за единица застроена площ, заради по-малкото покрив, основи и компактния си обем. От друга страна обаче е нужна функционална стълба със стъпала не по-стръмни от 17,5/28 см и ширина поне 90-100 см. Дори в най-лекия случей тя би заела 8-10 m2 на етаж, а често може да стигне до 15-20 m2 на етаж. Също така увеличаването на площта на единия етаж почти винаги води до увеличаване на площта на другия. Например искате да сложите стая за гости/кабинет/стари хора на етаж 1 и това почти неминуемо качва броя на спалните на горния етаж на 3-4 дори и да не са ви нужни.

3. Функционална гъвкавост

В отговор на дилемите от предишната точка предложих една малко по-нестандартна конфигурация - "етаж и половина". Целта на това решение е да реши проблемите от предишната точка , трансформирайки ги в предимства. Какво представлява тази схема:
На етаж 1 (основен) са разположени основните помещения - антре; дневна с кухня и трапезария; основна спалня с дрешник и баня. В обема на дневната е разположена компактна стълба (стъпала 19/24 и ширина 85 cm) за втория етаж.
На етаж 2 (покривен полуетаж) са разположени 2 основни стаи (детски или кабинет) с общ санитарен възел и допълнителна стая, която може да бъде използвана според нуждите (техническо, перално, склад, гардеробно и дори малка спалня)
Резултатът е едно хитро решение на дилемите от точка 2. Тук в рамките на около 160-170 m2 (вместо 300 m2) имаме общо взето всичко нужно от точка 2,а дневната ни част заема повече от 1/3 от площта. Къщата става гъвкаво използваема, например при следните сценарии:
  • Детето/децата са съвсем малки и спят при родителите си в основната спалня (или кошара в хола).
  • Детето/децата са сравнително малки и те и родителите спят на Етаж 2
  • Децата са в тийнейджърска възраст или по-големи и пребивават на Етаж 2, а родителите им спят в основната спалня на Етаж 1
  • Семейството гледа възрастни хора на Етаж 1, а останалите спят на Етаж 2.
  • Децата са големи - пребивава се основно на етаж 1, а етаж 2 се използва спорадично за кабинет, хоби или гости.

4. Компактен отопляем обем

Имайки даденостите от предишната точка реших да се възползвам от т.н. "компактни обеми". Един обем е компактен когато има максимален вътрешен обем за минимална околна повърхнина. По този начин печелите повече вътрешно пространство при минимална площ на външните под, стени и покрив (струващи повече пари и отдаващи повече енергия). За целта отопляемата площ (в случея без гаражът) стана изчистен правоъгълник, а във височина сградата получи изчистена двускатна визия:

В допълнение гаражът е отделно неотопляемо тяло, което е по-евтино за строителство, може да се построи по късно или изобщо да го няма.
Нека да видим как стоят цифрите спрямо "стандартната къща" от предишната ми статия за цените. Застроеният обем тук е 570 m2 спрямо 510 m2 за "стандартната къща". Покривър тук е 130 м2 сравнен с 155 m2  при "стандартната къща". Фасадите са 194 m2 срещу 246 m2 за "стандартната къща". Коефицентът A/V (площ на стените към застроен обем) тук е 0,57 m2/m3, а при стандартната 0,79 m2/m3. Това прави разлика от 38,6%.

5. Технически решения

След като имаме основната концепция (гръбнакът) на сградата , остава да "гарнираме" проекта с конкретни технически решения:
5.1 Строителна технология. Подобен вид гъвкави и изчистени сгради са пригодни към всякакъв вид строителни технологии. Съвсем спокойно биха могли да бъдат приложени стандартно монолитно, дървено или метално сглобяемо строителство. Също е възможно някакъв хибриден тип - стоманобетонови рамки с безгредови плочи и сглобяеми дървени стени например.

5.2 Топлоизолация. В търсене на "ефикасност" избрахме сградата да бъде "нискоенергийна" което най-общо означава двойно по-голяма изолация от стандартната. Поради компактността на обема и допълнителната изолация сградата ще има нужда от електроенергия за годишно отопление и охлаждане от около 1520 kWh годишно. За сравнение стандартната къща от предишната тема би имала нужда от поне 6000 kWh годишно.
5.3 Добив на енергия. Освен традиционния соларен колектор за топла вода, покривът може да поеме 32 броя фотоволтаични колектори с размер 1х1,65 m (300 Wp). Това ще осигури на къщата годишен добив на енергия от около 8000 kWh годишно, което ще направи къщата практически "нулевоенергийна"

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво да гледаме при избор на имот - съветите на архитекта?

Колко струва да построиш къща?

За плоския покрив с любов!